Je suis Charlie

Who drew first? You? Please, stand up!

Денят, в който редакцията на френския вестник „Шарли Ебдо“ беше нападната от исламисти, интернет пространството се напълни с карикатури показващи по ироничен, саркастичен начин нелепостта, в която сме изпаднали. Хората рисуваха карикатури, за да изразят мерзостта, предателството, тъгата, ужаса, който изпитват. Рисуват и плачат, защото това могат. Аз не мога да рисувам. Мога да пиша.

Автор: Bernardo Erlich, намери го в Twitter

Един от карикатуристите беше написал: „Светът е станал едно много сериозно място, след като дори хуморът вече е рискова професия“. Защото да се смееш вече е лошо? Да си ироничен, саркастичен, хуморист е проява на лошотия, на лош вкус. От кога? Кога стана това? Кога заспахме и се събудихме като едни злобни, нещастни и глупави хора, които нямат чувство за хумор? Защото едно време иронията и сарказмът се приемаха за признак на висока интелигентност. Моите учители винаги са казвали, че е по-лесно да разплачеш някого, отколкото да го разсмееш. Сега разбирам защо. Защото след 7-ми го видях ясно – смехът неизменно води до сълзи. От кога щастието и веселите неща станаха забранени, ban-ати, а хората, които ги упражняват – persona non grata!? Ужас. Това е то. Кух, тъп ужас.

„Какъв ти тук ужас! Той пеел човекът, това е прекрасно, нали?“

„Историята почти винаги се повтаря, просто хората не живеят достатъчно дълго, за да го видят.“, казва един от любимите ми модерни философи. Но грешките се правят, за да се учим. Защото, когато се оставим на страха, на ужаса, на лошотията да ни завладее, да владее ума ни, душите ни, ежедневието ни, изкуството ни, бита ни... значи последните 70 години са били напразни.

Онова, което е още по-тъжно са българските расистки коментари и изказванията, че Фюрера е бил прав, че еди-коя-си-раса трябва да се изтреби. Хора, които имат 1 грам мозък, стоят на удобно, топло място вкъщи и пишат някакви високопарни коментари. Тина Фей беше казала, че ако някога случайно се почувстваш добре и вземе, че ти стане скучно, то трябва да влезеш в интернет и това веднага ще се промени. Но не хейтърството е страшно, а кухотата и тъпотата, на онези, на които някой е дал достъп до интернет, а някой нещастен учител е научил кое е А и кое е Б... Те се изказват високопарно и чак дават акъл как да се оправи положението... Както е приказката - fuck this shit, I'm going to Narnia.

Автор: Zep, намери го в Twitter

Защото отказвам да живея в свят, в който тъпотата се толерира, в който еднаквостта е на почит, а различните биват подигравани. Свят, в който живеят хора, които нямат толерантност един към друг, които не са се научили, че насилието ражда насилие. Свят, в който чувството за хумор е сведено до подхлъзване на банан и подиграване с клип на фолк-певица. Свят, в който е по-важно да си угоден, отколкото да си ти. Свят, в който щом държиш парите си голям, важен, уважаван. А парите, както сме научили, идват при онзи, който е бил угоден достатъчно дълго и е оцелял. Не е гот, не ме кефи.

Не ме кефи свят, в който няма изкуство, животни, деца, цветове, свобода... И макар непрекъснато да твърдят, че свободата е илюзия, химера, че отдавна човек не е свободен истински, а изборът му се навигира умело от злия Голям Брат, аз пак вярвам, че малкото останало право на избор си е наше. Искам си го. Искам да го упражнявам, да го мога. Защото е истина – свят без чувство за хумор, без право да изразиш мнението си свободно от страх да не те набият, уволнят, да ти вземат хляба, да ти спрат тока, да тероризират теб и семейството ти е свят, в който не искам да бъда.

Отказвам да повярвам, че само за 2 години Земята се превърна в Панем, в „1984“ на Оруел, в шибания Биг Брадър. Миналата година гледахме обезглавявания в youtube, заплахи, наводнения, бедни хора, които не могат да се спасят, тишина, тъжнотия, грозотия, гнусотия... И неадекватността на половината хора, които отразяват това. Лекият привкус на драматизъм и печални лица на родните новинари. Пфффф... Само 7 дни след началото на 2015-а ужасът,  гнусотията и лошотията се завърнаха с нова сила. Този път този ужас, този терор удари изкуството. Защото да убиеш човек, който се смее, вместо да те гледа с посърнала физиономия и чалга прическа от малкия екран, е едно от най-тъжните неща на света. Да убиеш художник. Да убиеш човек, който обича иронията, който иронизира себе си, теб, другите, всички... Това е жалко.

Само преди две години Шарп – редактор и карикатурист в „Шарли Ебдо“ каза: „I’d rather die standing than live on my knees.“ И аз така.  

 Автор: David Pope, намери го в Twitter 

Автор: Nate Beeler, намери го в Twitter

Автор: Ruben L. Oppenheimer, намери го в Twitter

Рисунки: Nate Beeler, David Pope, Zep, Ruben L. Oppe, Bernardo Erlich, NEW YORK DAILY NEWS ILLUSTRATION