ГОСТИ НА БЛОГА!!! Гостува... Симо

Знам, че обещах да пусна това интервю вчера, но не успях! Затова го правя с фанфари, гръм и трясък днес!

Симо или Симеон Колев (по паспорт и пред държавата) е вторият гост в блога ми. Слушали сте го многократно по "БГ радио", защото той е втората половинка от "Стартер" - сутрешното шоу. Той и Боги правя "Стартер" има-няма вече 12 години и Симо сам казва, че сърцето му е оставено в радиото. Може би защото преди това е работил в Радио Аура - Благоевград. По призвание Симо е истински татко - един от най-отдадените бащи, които познавам. Освен това е верен спасител на моята кола, защото никога няма да забравя как спаси мен, Боги и още две приятелки, когато колата прегря на околовръстния път на Благоевград. И така нататък... Спаси ни човека и толкоз! Като всеки нормален, свестен и готин мъж, Симо обича да чете, умее да пише, обича и ЦСКА, Америка като цяло, Благоевград и хубавите интервюта... Надявам се това да е едно от тях :P Enjoy :)

 9 ¾ въпроса и отговора от... Симо

1. Филмът, в който ти се иска да живееш… Животът, защото “Животът е прекрасен”. 

2. Книгата, която би ти се искало да си написал(а)… Още не съм я написал, защото когато я напиша, значи ще бъде и прочетена. Има нещо тъжно в това, да си прочетена книга.

3. Животът от нещата е... когато нещата от  живота ти се подреждат така, сякаш водят собствен живот.

4. Ако животът ТИ беше заглавие на филм... щеше да бъде - Старата школа. На пръв поглед незабележим филм, но когато се сетиш за него си казваш, че е страхотен.

5. А ако беше слоган... Не спирай да работиш, обичаш и мечтаеш през целия си живот и пет минути след това.

6. Иначе, опиши се (живота ти) в едно изречение… Работя, обичам и мечатя, надявам се до края на живота си и пет минути след това.

7. Последното нещо, което си пожела и се сбъдна.... да се сдобия с банкнота от един долар от 1923-та година. В почти перфектно качество. 

8. Ако имаше право да отвориш всяка врата на света, коя би избрал(а)… По-скоро бих затворил много врати по света, които никога не трябваше да се отварят.

9. Лудостта е… човек. Като Адолф Хитлер.

¾ Като да полу-финал, какво би ни/си пожелал(а)… Да не ни се налага да играем с Германия на финал. Ще ни бият лесно и с много.

Снимка: БГ Радио (Симо като Агент 007)

P.S. Повече от Симо и Боги може да прочетете в техните рубрики в Edna.bg - Чети Симо
Чети Боги

ГОСТИ НА БЛОГА!!! Гостува... Боги

От днес в блога започвам нова рубрика, която замислях дълго време, но все не реализирах! Хубаво е, че понякога около мен има по-сериозни хора, които да ми напомнят, че макар „животът да си тече, докато ти си правиш планове”, то понякога и плановете са важни! Та, добре дошли в „Гости на блога…”! Задавам 9 ¾ въпроса (да, аналогията не е случайна) на хора, които харесвам, ценя, интересни са по някакъв начин и са достатъчно луди, за да се навият да ми отговарят! Enjoy :P

Първи гост на блога е Боги! 

Боги е актриса по образование и призвание, радиоводещ по професия и невероятно лудо-готин-абсолютно-единствен-по-рода-си човек! Тя буди онези от вас, които слушат „БГ радио” всяка сутрин в колите си и е едната страхотна половина на онова, което всички познавате като „Стартер” – сутрешното шоу на „БГ радио”. С Боги се познаваме от години. Работили сме заедно, напивали сме се заедно, ходили сме на странни места заедно, заедно сме побеждавали тъпотията, а бе, правели сме много неща… Затова не е случайно, че именно тя открива рубриката за много-специални-гости в Zuzi’s Wonderland! Дано да й се изкефите толкова, колкото й се кефя и аз :)Have fun :)

 9 ¾ въпроса и отговора от... Боги!

1. Филмът, в който ти се иска да живееш… 
   
2. Книгата, която би ти се искало да си написал(а)...Ето тези всичките!!!! 
   

   

3. Животът от нещата е… прекрасно преживяване всяка година по същото време!

4. Ако животът ТИ беше заглавие на филм...

Дневникът на Бриджит Джоунс! И по-конкретно :)

5. А ако беше слоган…

6. Иначе, опиши се (живота си) в едно изречение… Момиченцето, което си говореше пред огледалото смени огледалото с микрофон и намери всичките си въображаеми приятели в реалността!

7. Последното нещо, което си пожела и се сбъдна… Искам, искам да отговарям на въпроси на Зорница Аспарухова!! Искам, искам, искам... Ей, на! Сбъдна се!

8. Ако имаше право да отвориш всяка врата на света, коя би избрал(а)…

Ето тази!

9. Лудостта е… 100% емоция и 0% разум. Чаплин го казва. Аз потвърждавам от личен опит. Едвам си навих ръкавите на ризата, за да пиша ...че са ми толкова дъъъълги.

¾ Като за полу-финал, какво би ни/си пожелал(а)…

СНИМКА: ДИАНА СИМОВА

P.S. Утре очаквайте и интервю с другата половина на "Стартер" - Симо ;) 

Ciao! :P

Неделя!

Най-странният ден от седмицата е тук. Обичам го!

Спомням си, че като бях тийнейджър неделята ми беше най-омразният ден. Просто защото предшестваше понеделника, а той, някак си по default, си беше омразен на всички. Дори Bangles пеят „It’s just another manic Monday, I wish it was Sunday” и тогава много съм се чудела защо някой би искал да е неделя! Защото очакването на лошото не е ли по-лошо от самото лошо!? След години разбрах.

Днес неделя е най-специалният ден от седмицата, поне за мен. А съм родена в сряда. Би трябвало да я обичам, но да ви кажа право, тя ми е безразлична. Като бях малка моите приятелки обичаха да се фукат с дните, в които са родени, датите, на които това важно за човечеството събитие, се е случило. Това бяха и любимите им дни от седмицата, любимите им числа, от това зависеше любимият им цвят. А на мен ми беше странно. Как, по дяволите, можеш да си избереш ден от седмицата и той да ти е любим, при положение, че всеки ден, всеки месец, всеки час, са толкова различни. Толкова много неща са се случили, толкова много са минали, а ти дори не си спомняш всичките. Наскоро с една приятелка си припомняхме някакви случки. Осъзнах нещо важно, може би вие сте го знаели преди мен, но аз наскоро го осъзнах. Нищо от нещата, които са ми били важни тогава, нямаха значение сега. Кой съм харесвала, кой ме е харесвал, с какви дрехи съм била, кой ден от седмицата е бил… и прочие, и прочие… Нямаше значение. Важно беше само чувството.

Затова и обичам неделята. Тя е чувство. Неделя има вкус на чай, а аз попринцип не пия чай. Обичам кафе. Но неделя е чай и толкова. Точка. Неделя е като стара песен на Sia. Бавна, запомняема и въпреки това неизвестна на 80% от приятелите ти. Неделя е като Lana Del Rey във „Video Games”, когато си я открил сам, и още никой не я е чувал и не се е изказал каква била, що била, ама каква й била музиката. В неделя дори хората не се изказват. Особено пък онези, които толкова обичат да го правят. Те най-често са невъзпитани и мислят, че знаят всичко. Неделята ги игнорира и тях ги няма. Обичам я и заради това. Неделя е ден, в който си си самодостатъчен. Неделя е като роман, който току-що си открил и не можеш да повярваш, че ти е отнело толкова време, за да го започнеш. Неделя е като дете, което за първи път опитва сладолед. Най-якото чувство на света!

Неделя е странна, поради още много други причини. Но най-важното за нея е, че е лежерна. Неделя не те кара да се ангажираш, не иска нищо от теб, няма и нужда да й даваш. Тя е като тъжна песен по радиото през 90-те, в някой ранен есенен ден, когато осъзнаваш, че ваканцията ти е свършила. Неделя е ден за пижами. Неделя е ден, в който телефонът ти не звъни и нищо няма значение. Ако имаше апокалипсис, дори и той щеше да изчака неделя да мине. Сигурна съм. Даже 21.12.2012 се падаше в петък. Неделя е ден за релакс и не защото си пил в събота. А въпреки, че не си го направил.

Неделя носи нощница цял ден, не си оправя леглото, има рошава коса и не си е мила зъбите днес. Неделя е роман на Роалд Дал, в който ядеш нон-стоп шоколад без напълнееш.

Всичко това и още, е моята неделя. Трябваха ми години, за да я открия и сега я пазя като свещена крава. А на теб кой ти е любимият ден от седмицата?         

Голямото лятно ЧЕТЕНЕ!

Времето за почивка е перфектно да наваксаш с книгите. Ето и няколко предложения...

Има нещо особено в лятното четене. То е бавно, лежерно, спокойно. Не ти се иска романът да свършва, макар да си помъкнал една торба с книги, или поне три нови заглавия, които едва си побрал в куфара.

Лятното четене изисква и специален тип литература. Нещо, което да отговаря на настроението. Нещо по-така. Винаги, когато човек избира книга за почивката си, той я подбира по един по-особен начин, защото знае, че ще я чете сред шума на вълните, или поне на масата в двора на село. А там концентрацията е различна. Съответно и книгата трябва да е различна.

Затова, сред необятното литературно пространство, което ни заобикаля, избрах десет заглавия,  които да направя лятното ти четене една идея по-добро. 

Отвътре - Радослав Парушев

Новият роман на Радослав Парушев представя събитията, които бушуват в страната през призмата на шантава телевизия, която хората зяпат като зомбита. Третата световна война, избори, партии с името „Спортен блок” и „изключително уникални риалити формати“ са само малка част от удоволствието, което ще ти донесе този роман.
(Сиела, 2014, 12 лв.)

Лятна детективска история с таралеж – Деян Копчев

Дебютна книга за младия автор и в никакъв случай последна. Деян Копчев вади чувството си за хумор, отдавна забравено за българската литература, и прави книга пълна с разкази, които освен шантави персонажи и обрати, имат смешки, които искрено ще те забавляват.
(Deja Book, 2014, 11.90 лв.)

Леопардът - Ю Несбьо

Това е седмият роман на норвежкия майстор и шестият за неговия детектив Хари Хуле. Нито един човек не се е разочаровал, че е почнал поредицата на Ю, гарантирам. Мрачен, тъмен, реалистичен и изпълнен с онзи остър стил и убийства, които само скандинавците могат да предложат, това е роман, който няма да разочарова. Зарежи другите трилъри, пробвай това. (Емас, 2014, 20 лв.)

Кривата на щастието - Иво Иванов

Журналистът Иво Иванов се прибира от Щатите, за да представи сборникът си с разкази. Той обединява в себе си нови и стари истории писани от спортния журналист в „7 дни спорт”, „Топ Гиър” и прочие. Ако още се чудиш, онова, което само този сборник може да ти донесе е неподражаем стил, уникални, забавни и много истински истории. Иво Иванов има огромен брой почитатели у нас, и сигурно затова не е чудно, че книгата му продаде 10 000 бройки още на представянето си. Ако не си се срещал с перото му, сега е моментът. (Вакон, 2014, 16 лв.)

Колелото на лъжите: Падението на Ланс Армстронг – Джулиет Макур

За написването на историята на Ланс Армстрог, Джулиет Макур отделя 10 години. Историята започва, когато известният колоездач е принуден да върне всичките си награди, да се откаже от парите, славата и имението си в Тексас, тъй като е признал, че е използвал допинг по време на състезанията си за Тур дьо Франс.  Освен самият Армстронг, който спортната журналистка интервюира очи в очи в тези тежки дни, тя търси гледните точни на семейството му, осиновителя му, стари негови приятели и колеги. За истината в колоезденето и гледната точка на най-скандалния спортист в него, тази книга разказва една интересна история. (Сиела, 2014, 16 лв.)

Лято без мъже – Сири Хуствет

Историята на поетесата Мия, която след 30 години брак е оставена от мъжа си, заради по-млада французойка. Мия се побърква, отива в психиатрична клиника, а след като излиза й се налага да се научи да живее без Борис. За целта тя се прибира в родния си град, намира си нова работа и започва да си припомня важните неща и любимите моменти, пречупени през преживяванията й с учениците, майка й и дъщеря й. Написан с много чувство за ирония и сарказъм, това е книга, която хем ще ви разсмее, хем не… Защото, както казва Мия вътре: „Разликата между комедия и трагедия е само в момента, в който решиш да сложиш точка.”
(Колибри, 2014, 14 лв.)

Луда по онова момче – Хелън Филдинг

Третата част от историята на Бриджет Джоунс се появява близо 18 години след последната. Марк Дарси е мъртъв, Бриджет
е на 50, има младо гадже и се опитва да влезе в 21 век, само както тя може. В стила на неподражаемата Хелън Филдинг,
с много чувство за хумор и самоирония,
„Луда по онова момче” е книгата, която
ще разсмее лятото ти до сълзи.
(Колибри, 2014, 18 лв.)

Ариб. Повелителката на халифите – Агнес Имхоф

Първата книга от поредицата „Известните жени в историята” разказва за най-известната куртизанка на Изтока – Ариб. Тя остава сираче на девет години, когато халифът Харун-ар-Рашид избива семейството й и слага ръка на имуществото им. Малкото момиче странства с останалата жива робиня-певица на дома из Арабия и Персия, докато попада в плен на самия халиф и става част от харема му. Надарена с красота, божествен глас и музикален и поетичен талант, Ариб има невероятна история, описана великолепно в този роман. (Емас, 2014, 16.90)

Истории от кухнята – Сборник с разкази

Сборник с разкази на над 10 български писатели, журналисти, водещи, актьори и актриси, които говорят за храната с любов, че след всеки разказ ще ти се иска да похапнеш малко. Сборникът смесват в себе си най-различни аромати, подправки и вкусове, които ще те препращат ту в миналото, ту в бъдещето, ту в някое непознато място.
(Smart Books, 2014, 12.99 лв.)

Боровинков пай и солени целувки – Мери Симсис

Една от най-женските книги за лятото. На пръв поглед леко тривиалната история, която обаче ще те пренесе на друго място, в друго време, с най-вкусната храна. Амбициозната Елън заминава в родното си градче Бийкън, за да изпълни последното желание на баба си Рут -  да намери мъжа, когото баба й някога е обичала, и да му предаде писмото й. В своето приключение Елън открива ароматите на малкия град, споделените вълнуващи преживявания с местните, и забравеното удоволствие от игрите в детството. Постепенно се докосва до миналото на баба си, минало, което тя не познава, но което я удивлява и очарова. История, която преплита в себе си любовта към майките и бабите ни, вкусовете на изпечени пайове и морския бриз.
(Кръгозор, 2014, 14 лв.)

БОНУС:

Повикът на щастливата случайност - Станислава Кара
Стаси е пътешественик, киноманиак, писател, журналист и моя много добра приятелка! Най-важното, което трябва да знаете за нея е, че пише добре, разказва интересни истории и "Повикът на щастливата случайност" е нейната втора книга. В нея четири приятелки тръгват на няколко важни пътешествия, с които ще преоткрият приключенията, готините неща в живота и любовта! (Сиела, 2014, 9 лв.)

Слепи срещи - Йоана Мирчева
Йоана е ново име на българската литературна сцена, но пък какво! В малкият й, но прелестен сборник с разкази, ще откриете истории, които може би сте чували на "Пощенска кутия за приказки", както и съвсем пресни такива. Йоана е сценарист, писател и екстремно готин, млад, различен и изпълнен с въображение човек. Не, няма да съжалявате, че сте взели тази книга!
(Artishock Publishing, 2014, 9.99 лв.)

В случай, че искате да видите и малко чужда литература. Ето и предложенията за летни четива на няколко сайта.

24 Must-Read Books for Summer 2014 by Mashable

Best summer books 2014 by Best books Publishers weekly

Travel Loot: 5 Explorers on Amazing Adventures by Fathom away

Best Summer Books by Vogue UK

Живот на село

Спомен мил, спомен мой… 

Цялото си детство съм прекарала на село, а сега то пустее… хора и деца там няма

Не знам как се случи и кога се случи, но изведнъж просто спря да е модерно да се ходи на село през лятото. Всички избират курорти, къмпинги, луксозни хотели, често чужбина, но никой не казва, че ще си ходи „на село”. Неудобно стана да признаеш, че предпочиташ да ти мирише на крави и овце, да си купуваш кисело мляко без марка и да ходиш до тоалетна навън, вместо да викаш „ми на къмпинг в Гърция съм”.

Един от най-ранните ми спомени за село е такъв: аз съм на 5 или 6 години, дядо ми е още жив, яде за закуска нещо, което аз намирам за абсолютно отвратително, и когато казвам „бляк” на всяка втора дума той ми се смее и ми отговаря, че на село само такива неща се ядат. Не съм доволна от храната, но всичко останало ми харесва, така че се примирявам.  Другият ми много ярък спомен е, аз съм на 10-11, дядо ми вече го няма, но пък баба ми е там, правя се на смела и хващам сестрите и братовчедките си да ловим паяци в гората. Вместо паяци намираме бик, който ни подгонва чак до къщата, и когато с уплаха разказваме какво се е случило никой не ни вярва, но ние знаем. Преживели сме приключение. Първото от многото.

Наскоро пак си бях на село. Баба ми вече също я няма. Никой няма. Дори и в селския магазин, който се намира до нас, няма нищо. Той просто си съществува, за да имат причина хората от селото, малкото останали, да се събират на по бира привечер, за да не стоят сами вкъщи.

Помня първия път, когато между едното и другото ми ходене на село бяха минали неусетно 5-6 години. Бях прескочила границата от тийнейджърство до голям човек, и когато отидох никой не ме позна. Хората ме гледаха съмнително, аз тях също. Все едно аз съм натрапница в техния малък, изолирам, застинал във времето свят. Мен пък ме беше страх от тях, защото не ги познавах. Онези, които помнех бяха умрели. Тях ги нямаше вече, а къщите им пустееха. Техни роднини не идваха, а приятелите им отдавна също си бяха отишли. Нямаше никой, който да ги помни или поне не по начина, по който иска да бъде запомнен човек.

Спомням си, че една от съседките на баба ми ме позна. Чак се разплака като ни видя с вуйчо ми. Прегръщаше ни, говореше ни нещо, аз не я помнех. Все тая. Когато ни питаше „как е в Софията” очите й изглеждаха така все едно пита за Ню Йорк. И досега съм убедена, тя не знае кой е и какво е Ню Йорк. Най-малкото пък къде се намира!

Тези хора там гледат фолклорни програми, БНТ и втора програма, както все още наричат БТВ. За изборите, когато наближат, говорят така все едно се случват в някакъв друг свят. Разказват истории как са идвали да ги подкупват, да ги товарят в рейсове, да им говорят. Тъпотии ужасни. Идвали са тези нещастници да оскверняват селото на баба ми. Но те не знаят едно. Хората на село, на едно такова отдалечено, изолирано, празно село, мислят и живеят различно. Много по-различно, отколкото всеки един от вас си представя.

Донякъде всички тези неща и случки ме карат да разбирам защо „модерността” на ходенето на село се е изпарила и е била заместена от модерен „Сървайвър” тип къмпинг, курорт, каравани и прочие. За мен обаче, времето, в което не можехме да си позволим море, моето отдалечено село беше това море. Прекарвах там по 3-4 месеца, така е правила майка ми, там се е родила баба ми, там живяха прабаба ми и прадядо ми.

Истина е, българските села не са това, което бяха. Животът там е спрял. Те са като студен душ за хората, които не са свикнали да виждат такива места. Там няма библиотека, няма кино, училището и детската градина най-често са затворени. Магазинът е един и в него няма кока-кола, фанта, Данон. Киселото мляко „на баба” има абсолютно различен смисъл. Хората, които са останали да живеят там са 40-50+. Усеща се специфичната миризма на обор. Тя се носи по улиците и е нещо като отпечатък на селото. Усетиш ли миризмата, разбираш, че си пристигнал. Автобус има два или три пъти на ден, и често през уикендите не пътува. Хората там не са чели книга от години и никога не са виждали 3D кино.

Поради всички тези причини никога не бих заменила селото си, за която и да било почивка на света. Всяка година си ходя там. Вече е само за седмица, но ходя. Хората ми разказват за живота си там, как виждат протестите, изборите, всичко. Аз им разказвам за София. Умират от радост като им кажа, че си изкарвам прехраната с писане. Казват, че съм писателка. Така си прекарвам част от лятото. Никой от моите приятели и колеги не казват „ще си ходя на село”, когато ги питам как ще почиват. Аз го правя. Те ме гледат скептично и ме питат защо ще прекарам малкото отпуска, която имам, на село. Обяснявам. Те разбират, но пак са скептични.

Българското село бавно изчезва. Знам го. Но докато моето го има, всяка година аз ще съм там.