Най-доброто в киното за 2014-а

2014-а беше годината, в която беше вълнуващо да си кинофен. Някои добре забравени имена се завърнаха, имаше много тъжни и сърцераздирателни истории, получихме филм сниман в продължение на 11 години, няколко биографични истории, без този път да се прекалява с тях, добри шпионски трилъри, погледнахме в не толкова далечното и мрачно бъдеще, осъзнахме, че филмите за супергерои могат да бъдат направени добре, антиутопиите отново рулираха, както и Y&A литературата. Финчър, Иняриту, Кийтън, Макконъхи, Лорънс, Гиленхал, Уудли, Грийн, Нолан, Мъри и прочие бяха само част от имената, които направиха изминалата 2014-а толкова вълнуваща за шестото изкуство. Не всички имаха успехи, но мога смело да кажа, че доброто кино беше повече от лошото, поне за мен. Ето и една много лична и разнообразна класация на най-доброто в киното за 2014-а.

Съдията

С Робърт Дауни-Джуниър и Робърт Дювал

Робърт Дювал получи номинация за „Златен глобус” за ролята си на мрачен, строг, но справедлив, съдия и баща от малко градче в Америка. В случай, че някой има някакви съмнения дали да гледа този филм, нека да ги залича незабавно – „Съдията” е един от най-сърцераздирателните филми, които гледах тази година. Той е направен, изигран, написан и режисиран, така че умело да си играе с емоциите ти, без да прекалява никъде. Историята на отчужден син мастит адвокат, който се прибира в родния си град за погребението на майка си и се озовава в ситуация, в която трябва да защитава баща си, уважаван съдия в малкото градче, в дело за убийство, изобщо не е история за съдилища, нито за убийства. Това е история за човека, за семейството, за важните неща, за моралните и социалните норми и границите, които прекрачваме понякога. А кавърът на Уили Нелсън на „The Scientist” на финала на филма може и да ви накара да пуснете една сълза.

Пазители на галактиката

С Крис Прат, Зоуи Салдана, Брадли Купър, Вин Дизел, Дейв Батиста и Лий Пейс

Определено, с ръка на сърцето, мога да кажа, че това е най-добрият филм за супергерои, който съм гледала. Дълго време комикс индустрията се опитваше да влезе в добре направеното кино. Искаха да ги приемат като хора, които правят интересни истории, а не треторазрядни филми. „Пазители на галактиката” успя да направи точно това. Най-неизвестната група от вселената на Marvel се превърна във всеобщ любимец, а екипът на лентата влезе в класацията на The Hollywood reporter за Rule Breakers за 2014-а. Към това добавям само дребният факт, че Крис Прат свали огромно количество килограми и се превърна в героя на годината. Буквално.

Игра на кодове

С Бенедикт Кимбърбач, Кийра Найтли и Матю Гууд

2014-а беше годината на Бенедикт Къмбърбач и който твърди обратното, очевидно не е напускал пределите на Перник, за което го съжалявам искрено. 2015-а също ще бъде годината на странния британец. Бенедикт успя да покори Америка, да спечели огромна фен база и да се справи еднакво добре с ролите на Шерлок Холмс, суперзлодея Кан и известния математик Алън Тюринг. Именно за последния той получи номинация за „Златен глобус” и най-вероятно ще грабне и Оскар. Макар „Игра на кодове” да излиза у нас в началото на 2015-а, то той е филмът, който спечели място на Къмбърбач в А-редиците на най-добрите за 2014-а, и затова е редно да е в тази класация. От 2 януари всеки желаещ може да гледа драмата на кино и моят съвет е да не го пропускате.

Св. Винсънт

С Бил Мъри, Наоми Уотс, Мелиса Маккарти

Бил Мъри може да превърне дори и най-слабия филм в шедьовър, просто защото самият той е един вид такъв. „Св. Винсънт” определено не е слаб филм, но истината е, че без участието на Мъри и Маккарти, нямаше да бъде това, което е. В духа на „Мис Слънчице” и „Джуно”, този филм е независим, при това от любимия ми тип кино – достатъчно премерен за по-претенциозния зрител и същевременно достатъчно комерсиален, за да се хареса и на широката публика. Историята разказва за саркастичния циник Винсънт, ветеран от войната, който чука проститутки, не чисти, не работи, пие, пуши, залага и в комбинация с това става детегледачка на съседското хлапе. Един от трогателните и смешно-иронични филми на годината.

Вината в нашите звезди

С Шайлийн Уудли и Ансел Елгорт

Двама тийнейджъри умиращи от рак се срещат в група за раковоболни хлапета и се влюбват. Драмата, адаптация по книгата на най-продавания автор у нас за 2014-а – Джон Грийн, може да бъде разказан само с едно изречение. И на всеки, на който го кажа и го препоръчам ме гледа така, все едно съм хванала рядка болест, за чието лечение ми се налага да ми премахнат носа и аз охотно съм казала „да”. „Вината в нашите звезди” е много повече от това, и както книгата ме хвана за гърлото през онова горещо лято на 2013-а, същото се случи и с филма тази година. Участието на Джон Грийн, който контролира всичко, което се прави по негов текст е за очевидно и слава на Бога за това. А изпълненията на Шайлийн Уудли (на която предричам блестящо бъдеще) и Ансел Елгорт могат да ви разплачат без майтап.  

Не казвай сбогом

С Бен Афлек, Розамънд Пайк, Нийл Патрик Харис

Когато тази година представях „Не казвай сбогом” някакъв роден кинокритик ми каза, че последните филми на Дейвид Финчър били адски слаби. Може би е имал предвид „Зодиака” и „Странният случай с Бенджамин Бътън”, защото аз го изгледах скептично като казах, че „Момичето с драконовата татуировка”, „Социална мрежа” и „Игра на карти” са всичко друго, но не и слаби. Това важи с пълна сила и за „Не казвай сбогом” – адаптация по трилъра на Джилиан Флин. Искам само да кажа, че Джилиан работи и като сценарист на филм и това ясно си личи, предвид, че е една от най-добре направените адаптации по книга, която съм гледала в последните години. Много хора не харесаха историята на Ник и Ейми, привидно щастлива семейна двойка, до петата им годишнина, когато Ейми изчезва, а Ник е обвинен в предполагаемото й убийство. Една от причините със сигурност е шокиращият и неочакван финал, за който Флин казва: „Много хора не харесаха финала на книгата, защото смятат, че доброто непременно трябва да победи, а злото да бъде наказано. Но уви, в живота не става така.” Дали животът е пълен с психопати и социопати, които са готови да те задушат, не знам. Истината е, че това е най-добрият трилър за 2014-а според мен , а Афлек и Пайк са във вихъра си, което пък напомня дразнещия факт, че Бен Афлек беше пренебрегнат на „Златните глобуси” тази година. Защо още не ми е ясно.

Интерстелар

С Матю Макконъхи, Ан Хатауей, Джесика Частейн, Майкъл Кейн

Мога да кажа само едно нещо за sci-fi трилъра на Кристофър Нолан и то е, че той е епичен. Матю Макконъхи  е в топ форма и Нолан го използва по най-добрия начин. Историята за недалечното бъдеще, в което Земята е изчерпала ресурсите си и човечеството е принудено да търси друга планета, за да оцелее е голяма, безгранична, тъжна, почти реална и донякъде плашеща. Един от най-добрите филми на годината, в който всеки който обича физиката и Космоса ще намери много неща, над които да помисли.

Гранд хотел Будапеща

С Ралф Файнс, Тилда Суинтън, Ейдриън Броуди

Уес Андерсън прави филми които приличат на къпкейкове – те са цветни, вкусни, умни, шумни, странни, любими. В поредната шантава история Андерсън събира гигантски актьорски състав, за да разкаже странната история на един хотел, един хотелиер, една убита старица, голямо наследство и една открадната картина. Всеки, който още не е гледал най-доброто на Андерсън до момента, е редно да го види, за да разбере нещо важно – киното е направено, за да ни забавлява и развлича, и когато някой обича нещо, то той е свободен да го прави, както му харесва и това винаги си личи.

Бърдмен

С Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Ема Стоун, Зак Галифианакис, Наоми Уотс

Иняриту прави най-добрия си филм до момента именно с „Бърдмен”, а Кийтън е неудържим в ролята на бивша суперзвезда, която се опитва да докаже на хората, че още го бива като актьор. За мен „Бърдмен” е най-доброто, което киното през 2014-а може да предложи и неговият екип го знае. Сниман като в един кадър, това е филмът, който ти показва, че всеки е неудачник в един момент от живота си, всеки бива мразен, осмиван, унизяван и възхваляван. И това не е лошо, а е в реда на нещата. Кийтън пък прави завръщането си в Холивуд в своята топ форма, с много самоирония, сарказъм и сериозна подготовка. И както самият Иняриту казва на екипа щом започват снимките на „Бърдмен” – „Хора, това е филмът, който правим. Ако паднем, значи сме се провалили.”, след като преди това им праща снимка на Филипе Петит – малкият французин, който изминава по въже разстоянието между двете кули на Международния търговски център в Ню Йорк през 1974-а. Лентата трябва да излезе у нас в началото на 2015-а и всеки, който се е чувствал неудачник поне веднъж в живота си е редно да го види. Да, това е крушето на Иняриту и то те уцелва точно в слънчевия сплит.     

Спасяването на господин Банкс

С Том Ханк и Ема Томпсън

Макар да излезе в ранното начало на тази година и да беше номиниран за награди през 2013-а, „Спасяването на господин Банкс” е филм на 2014-а, поне за мен. Историята представя краткия период, в който Памела Травърс се среща с Уолт Дисни, за да говори с него за евентуалната адаптация на „Мери Попинз”. Сблъсъкът на тези два свята е епична за Холивуд и се помни и до днес. При това представя по един много ярък начин защо писателите не обичат да дават книгите си за филмиране, и защо Дж. К. Роулинг и Джон Грийн са толкова придирчиви стане ли въпрос за адаптация по техни романи. Историята за филмирането на най-известната бавачка в света прелива в историята на малката Памела Травърс и срещата й с истинската Мери Попинз. Това е филм за нещата, които са ни близки, нещата, които обичаме, за връзката ни със семейството и за нещата, за които трябва да отстояваме какво и да ни казват другите. Хората ме гледат скептично, когато им препоръчам „Спасяването на господин Банкс”, но аз не спирам да го правя, защото това е първият филм, който ме разплака през 2014-а.

И тъй като не мога да напиша всички филми, които съм харесала тази година, ето един кратък списък на още добри заглавия, които смятам, че никой киноман няма да съжалява, че е гледал:

Завръщане на първия отмъстител

Лего филмът

Най-търсеният човек

Begin again

Ловец на лисици

Лешояда

Какво му е толкова специалното на Бенедикт Къмбърбач?

Eдин от най-добрите британски актьори в момента прави една от най-добрите роли на годината... Случайност? Не мисля. 

За първи път се „запознах” с Бенедикт Къмбърбач точно преди четири години, горе-долу по това време, когато любопитна да разбера защо, по дяволите, BBC праща Шерлок Холмс, който си живее честито и щастливо в Англия в началото на 20 век, в изключително забързания и, нека бъдем честни, неприятен 21 век!? Все пак любопитството беше по-силно и то надви яда ми. Оказа се, че положението не е толкова фатално, колкото си мислех, а точно обратното. Много актьори са играли най-великия литературен детектив на малкия и големия екран, но истината е, че изпълнението на Къмбърбач е едно от онези, които ще влязат в топ 10 на Шерлокхолмовците. Според историци и литературоведи, всяко поколение има своя Шерлок и този на нашите дни е именно русолявия британец с плътен глас.

Когато Стивън Мофат и Марк Гатис започват да търсят актьор за сериала си те имат много ясна идея какво трябва да представлява той и го намират много бързо. Преди тази роля Къмбърбач играе в доста британски продукции, но може би най-известната му около "Шерлок" е Parade’s End (Краят на парада – може да се гледа по HBO), който снима веднага след първи сезон на сериала за детектива, но уви, той все остава незабелязан от критиката и феновете. Самата аз съм го гледала в „Atonement”, но убийте ме, не го помня! Очевидно не съм единствената.

„Шерлок” е бумът на Къмбърбач и само два сезона по-късно сериалът изстрелва британеца, по онова време на 35 години, в небосклона на суперзвездите. Къмбърбач получава номинация за „Еми”, а тази година дори спечели наградата. Една от любимите ми случки с него е от снимачната площадка на „Шерлок”, Стивън Мофат я е разказвал много пъти. Когато BBC дават „зелена светлина” на сериала, Мофат и Гатис, които принципно снимат в Кардиф, Уелс, решават да направят няколко сцени в Лондон – при това да снимат истинската фасада на прочутата „Бейкър стрийт” 221В. Съответно те взимат Къмбърбач и Фрийман (Мартин, играе д-р Уотсън – засрами се, че не го знаеш!?) и снимат няколко сцени с тях. Година или две по-късно, когато сериалът вече е придобил статут на „култов”, Мофат, Гатис и техен колега гледат някакви сурови материали, които да включат в DVD-то. Третият човек попада на кадрите от Лондон и е шокиран. „Но това е Бенедикт!” – казва той. „Да, той е.” – отвръща Мофат. „Но как така той ходи свободно по улицата и никой не пищи около него и не се опитва да го хване за сакото или ръката!?” – шокиран е горкият човечец. Мофат и Гатис спокойно обясняват, че това е в началото на първи сезон и тогава никой още не е чувал за Бенедикт Къмбърбач. Само за сравнение ще кажа, че когато екипът започва да снима началото на трети сезон с прочутото падане на Шерлок Холмс след битката му с Мориарти (в книгата те падат във водопада Райхенбах, в сериала това се случва от покрива на една сграда), хората които гледат и снимат с телефоните си са толкова много, че екипът снима няколко варианта на сцената (как всъщност Шерлок Холмс пада от високо и оцелява въпреки всичко), за да не може материалите да бъдат пуснати в интернет година преди да излезе самият сериал.

След началото на „Шерлок” кариерата на Бенедикт Къмбърбач тръгва стремглаво нагоре и всички са наясно, че е само въпрос на време преди актьорът да покори върхът, който всички искат да покорят, защото направят ли го, значи, че са постигнали общо-взето всичко – и този връх е Холивуд. Всъщност бавното придвижване към това място вече е започнало за Къмбърбач – още когато актьорът участва в “Atonement” и “The other Boleyn girl”. Но очевидно на голямата публика й трябва повече време, за да забележи британеца. Но той вече е направил първите крачки.

Само година след като „Шерлок” излиза, Бенедикт снима още един филм номиниран за „Оскар” („Atonement” е първият)   - „Tinker Tailor Soldier Spy” в компанията на Гари Олдман и Колин Фърт (с първия и досега е приятел). Година по-късно излиза и лентата „War horse” на Стивън Спилбърг (отново номиниран за „Оскар”), където Къмбърбач играе една от главните роли заедно с Том Хидълстън – още един от британските актьор, на когото също му предстои да стане култов любимец на публиката.

Бенедикт Къмбърбач бавно, но сигурно, започва да прави своите все по-твърди набези към Холивуд. За да затвърди статуса си на готин актьор, който може да играе всичко, а може би и просто, за да зарадва феновете си, защото Къмбърбач не веднъж е казвал, че феновете са му важни, той приема да изиграе злодея в “Star Trek: Into the darkness” (роден е да играе злодеи той). И така, Бенедикт покорява комерсиалния Холивуд. За да затвърди още повече това, той приема и ролята на дракона Смог в „Хобит” (за чието изпълнение, освен че играе с гласа си, го прави и с лицето си, което пък е основата на лицето на Смог – загледай се, тези двамата наистина си приличат).

И така, комерсиалният Холивуд е в краката му, особено след излизането на сезон 3 на „Шерлок” и новината, че най-вероятно британецът ще изиграе доктор Стрейндж в новия филм от поредицата на Marvel. Новината не е официално потвърдена, но макар само да спекулирам в момент, почти убедена съм, че много фенове ще бъдат разстроени, ако това не се окаже истина. Тази година, Къмбърбач покори и некомерсиалния Холивуд и дори на успя да придаде един изключително приятен английски чар на историческите драми (последно го направи Колин Фърт с „Речта на краля”, но за съжаление тя не тръгна по кината у нас). От началото на 2015-а, от 2 януари, за да сме по-точни, по кината у нас тръгва „Игра на кодове” – историческа драма за живота на математика Алън Тюринг, чиято машина, с работното име Кристофър, успява да разбие кода на немската „Енигма” и по този начин да обърне хода на Втората Световна война. Говори се, че брилянтното изпълнение на Къмбърбач ще му донесе номинация за „Оскар”, а защо не и самата статуетка. Най-големите конкуренти на Бенедикт са младият британец Еди Редмейн, който играе физика Стивън Хокинг в драмата „Теория на всичко” и Майкъл Кийтън, който се завръща с гръм и трясък с титаничния „Birdman” на Иняриту. За справка, близо 6 години преди „Шерлок”, Къмбърбач също играе Хокинг в биографичен филм за гения и дори се среща няколко пъти с физика, за да успее да заучи тембъра му на говорене и тялото му, и самият той казва: „Когато се запознах с него си казах: та аз съм просто един глупав актьор. Как, за Бога, ще успея да изиграя този човек!” И въпреки това той го прави и изпълнението му е също толкова прецизно и брилянтно като това в останалите му роли.

Този месец Бенедикт е на корицата на „Time” на броя с под име „The Genius issue”. Не само защото играе Алън Тюринг, който се смята за прачичото на компютъра, а защото самият той като актьор е специален. Колко пък може да е специален ли? Предполагам, че ще разбереш като го гледаш в „Игра на кодове”.          

Снимки: Форум Филм България, PR, Tumblr

Какво научих от „Birdman”?

Ако имаш възможност да гледаш само един филм на „Киномания” тази година, увери се, че ще е този.

Алехандро Гонсалес Иняриту – мексикански режисьор, на който дължим ленти като „21 грама”, „Вавилон” и „Бютифул”, не е снимал филм от 4 години, като не броим две късометражки и един behind the scene. Това е дълъг период, особено за активен режисьор, но чакането си заслужава, защото Иняриту буквално избухва с „Birdman”.

Това пък е първата главна роля на Майкъл Кийтън от 6 години насам. Това е и най-трудният филм, който Кийтън снима по негови думи, лентата, която най-много се различава от онова, което той прави като актьор и персонаж, който е толкова различен от него, колкото са различни родното кино през 2014-а и това на Иняриту. Компания на Кийтън правя Едуард Нортън, Ема Стоун (родена е тя да играе капризни девойки без грам понятие за живота!), Зак Галифианакис, Наоми Уотс и с малки роли се появяват Ейми Раян и Линдзи Дънкан. (Като отявлен театрален критик, на която принадлежи една от любимите ми реплики в лентата: „Но вие забравяте едно нещо, господин Томпсън, вие не сте актьор, а най-обикновена холивудска знаменитост. Ето това е разликата!”)  

Някои смятат, че „Birdman” е отражение на кариерата на Кийтън, но истината е, че лентата е отражение на живота на всеки човек в даден момент. Историята в две думи разказва за актьор станал мега-звезда с ролята си на супергероя Birdman, който се опитва да избяга от това амплоа и да покаже, че може повече. Макар разорен, разведен, с истински разглезена досадница за дъщеря, депресиран и много нещастен, той решава да постави една от любимите си книги, адаптирани на пиеса и режисирани от него самия, на сцената на Бродуей. Колкото повече лентата с историята на персонажа на Кийтън и пиесата разиграна вътре напредват, толкова повече ти като зрител, и Кийтън като участник, стигате до едно и също заключение – „… че скапаната пиеса се превръща в едно странно отражение на шибания ми живот”.

Стилът на Иняриту е уникален, не само като разказ, но и като снимане. Той е направил филм, който изглежда сниман в един кадър (камерата се пуска и не спира да снима, само се мести от терен на терен, до самия край на лентата), по пример на Хичкок, който прави същото в далечната 1948-а с „Rope”. Разбира се, мексиканецът надминава британеца, но не това е важното. Когато Иняриту разказва на свои приятели как смята да снима „Birdman”, те отвръщат, че или е невъзможно или толкова трудно, че няма да успее с целия процес в срок. Но той успява и снима цялата лента за 30 дни. Стилът е толкова откачен, че Кийтън и Нортън решават да си направят бъзик с всички и да броят грешките на актьорите. Ема Стоун прави най-много, Зак Галифианакис – най-малко (защото e ейййй толкова голям!) Кийтън се навива да снима филма трудно, защото смята, че това преживяване ще бъде трудоемко и доста откачено, оказва се прав, Стоун, Нортън и Галифианакис се навиват да се снимат, заради Кийтън. Защото са го гледали в „Батман”, „Бийтълджус” и защото Кийтън просто е Кийтън, тоест мега голям.

И тук егото на актьора, на шута, на шоумена е поставено на преден план. Ако Кийтън играе иронично отражение на себе си – бивша мега-звезда, изиграла супергерой, която иска да се завърне към сериозното актьорство, то и Нортън прави същото – неговият персонаж е ненормален актьор, с който се работи трудно, който е избухлив, има гаден характер и както той се изразява: „само на сцената не съм фалшив.” Не случайно подимето на лентата е „Неочакваната добродетел на невежеството”, защото да не знаеш, да не можеш, да те е страх, да се чувстваш малък, незначителен, наранен, не достатъчно добър, не достатъчно млад, не достатъчно красив е окей. В този ред на мисли, любимата ми сцена е почти към финала, когато Кийтън тича само по бели гащи из улиците на Ню Йорк, докато хората го снимат с телефоните си и крещят: „Бърдмен, майната ти, нещастнико!”, защото се е заключил отвън на театъра, само по халат, за да изпуши една цигара. Но халатът е захванат във вратата, а неговата финална сцена в пиесата наближава и той трябва да измине 300 метра из най-претъпкания и претенциозен град на света само по бели гащи, за да влезе през централния вход, от където никой не го очаква. И той го прави. По бели гащи и със смешна фалшива перука на главата.

През цялото време Иняриту работи на ръба на действителността и онова, което се случва в главата на персонажа на Кийтън. Реалността и фантазията се сливат толкова умело, че дори ти, като зрител се бъркаш понякога. „Birdman” е крошето на Иняриту, в което модерната поп-култура e подложена на жесток сарказъм и същевременно играе една от най-важните роли. Седмица преди снимките да започнат Иняриту праща на актьорите снимка на френския артист Фелипе Петит, който изминава по въже разстоянието между двете кули на Международния търговски център в Ню Йорк през 1974-а, придружена с послание: „Хора, това е филмът, който правим. Ако паднем, значи сме се провалили.” Но те не падат, а летят и се приземяват плавно на върха, където им е мястото. Не е случайно, че „Birdman” откри фестивала във Венеция тази година и взе четири награди там. Няма и да е случайно ако го номинират за „Оскар”, пожелавам му го.

Защото това е филм за неудачниците. Не, той не ти казва, колко е готино да си неудачник, а ти казва, че въпреки, че не е гот е нормално. Всеки от нас е бил такъв в един период от живота си. И това е окей.  

Кой е твоят Отмъстител?*

Супергероите са новите рок-звезди. Те са силни, смели, умни, богати и най-важното – винаги фотогенични. Защо американските момчета и момичета облечени в тесни костюми изместиха от вниманието на днешният тийнейджър традиционните герои! И до къде ни води това?

Ако има нещо, което американците да правят добре, то е да създават марка и да я продават в целия свят. Независимо дали този свят има нужда от нея или не. В този ред на мисли, супергероите са новата марка на Америка. Двата гиганта на комиксовата индустрия днес - DC Comics и Marvel, започнаха да си ги мерят още преди години, когато едните направиха новия Батман, а другите стартираха дългата си сага с Отмъстителите. Да, тя даде началото си с Железния човек.

Какво всъщност символизират супергероите? За американското общество те са нещо като свръхчовеци, които могат да ги спасят от предстоящ апокалипсис или както е било в началото – от войната или чудовищата. И ако сега си мислите, че тази покварена американска нация е облъчвала поколения наред младежи със своите поп-културни глупости, ще сбъркате. Първият супергерои, поне според историческата версия, се появява още в 19 век в добра стара Англия. Неговото име е Spring-heeled Jack и е част от поредицата Penny Dreadful. Комиксът, маскиран като вестник пълен с ужасии, започва да излиза още през 1867 година и набира безброй почитатели. В него Spring-heeled Jack, вдъхновен от реален образ, спасяващ девойки в беда в мрачен Ливърпул и Лондон, намира място до хора като Франкенщайн, Дракула, жената на Дракула, вещици, вампири и всякакви други същества. В този ред на мисли като повечето неща, които хората приписват на американската култура, и супергероите бележат своето начало в Европа.

Макар и това да не е най-точното определение! Защо!? Как така защо! Според някои хора, които се пишат за по-големи разбирачи от мен, супергероите, като културен феномен, бележат своето начало едва през `30 години на XX век и най-важното – супергероите неизменно имат суперсили непознати на човека дотогава. В такъв случай за първи супергерой трябва да се смята Супермен, който се появява в един от първите комикси (във вида, в който човекът го познава днес) излезли някога – Action comics #1. Но къде тогава това поставя хора като Зина – принцесата войн, Тонто, Самотният рейнджър, Зеленият стършел, и по дяволите, Батман. Те нямат суперсили, но въпреки това се смятат за супергерои, тъй като вселената, в която толкова години съществуват е създадена по комикс.

И така, тогава кои са истинските супергерои – онези със суперсилите или онези, които просто спасяват невинните, макар да нямат суперсили!? Към Батман може да добавим и двама мои любимци – Железният човек и Черната вдовица. Те също нямат суперсили, а просто силни тела, готини джаджи и повече мозък. Това прави ли ги по-малко герои от останалите!? Тази дискусия, кой кой е и какъв е във вселената на супергероите, е обсъждана безброй пъти. Особено след като създателите на първия голям комикс  - американският писател Джери Сийгъл и канадският художник Джо Шустър (впоследствие продават правата на една от най-големите компании за комикси в Америка - DC Comics) биват настъпени по мазолите от Стан Лий, който стартира своя линия за супергерои също през `30 години, но под шапката на Marvel Comics, като дава началото си с Капитан Америка.

Но защо американците и изобщо почитателите на комикси са толкова разстроени от тези факти!? Защото г-н Лий е една хитра лисица и използва патриотичния дух на американците и разгара на Първата световна война, за да създаде своя Капитан Америка – супервойникът, който ще спаси всички ни. И това, ако не са подмолни действия!        

Въпреки това в началото на комиксовата ера (30-е и 40 години на XX век) DC Comics са онези, които бележат подем на пазара. Супермен, Батман, Зеленият фенер и цялата им лига на супергероите, стават толкова популярни, че само в рамките на няколко години, комиксите им придобиват коликционерска стойност, а правата за героите им са закупени от филмови компании. Не е сходна съдбата на Стан Лий и Marvel обаче. Макар Капитан Америка, Стрелата (придобит от Marvel впоследствие след закупуването на Malibu Comics) и много други персонажи, те не успяват да настигнат момчетата от DC, които в този момент се мислят за непобедими и оставят другите да им дишат прахта. Комиксите и супергероите придобиват култов статус през 50-е и 60 години на XX век! Но малко след това тяхната слава замира. Въпреки това, феновете на този тип изкуство остават безброй, а комиксите с най-известните персонажи и до днес струват цяло състояние. Комиксът от обикновена книжка с картинки, тип Пиф и Еркюл, която майка ви ви е купувала като сте били малки, отдавна е умрял. Комиксът, подобно на вестникът преди него, започва да живее отделен живот и впоследствие на пазара се появяват комикси-книги (такива са комиксите на Франк Милър – Sin City, The Spirit, 300 и култовият и до днес Watchmen на Алън Муур и Дейв Гибонс). И макар техните филми (защото признайте си, разбираш, че нещо е станало култово или бестселър, едва когато го купят за филмиране) да не са от най-добрите, то именно това са комиксите, които рязко променят представата за супергероите и комиксите въобще. Те поставят въпроки като: „Трябва ли комиксите да разказват само за супергерои!?” Отговорът: „Не, по дяволите” – та кой в Sin City по-точно е героят и кой злодеят!? И друти като: „Трябва ли супергероите непременно да са възпани, чисти, културни, леко арогантни, но все пак забавни, и да бравят хората безвъзмездно облечени в неудобно бельо?” Създателите на Watchmen казват твърдо: „Не!” и продължават нататък.

Но въпреки това, дори тези криви в правопропорционалната възприемчивост на потребителя, не успява да измести идеалния образ на идеалния супергерои. Защо!? Защото е най-добре, когато работиш със стандартни, познати на обществото образи, а щом искаш да ги усложниш да градиш отгоре! Така, както правят Marvel, а не както правят DC Comics!!!   Днес, в XXI век, любовта към супергероите се завърна с пълна сила, след като Marvel Comics решиха да направят най-дългия филмово-телевизионен сериал/франчайз в историята на киното и телевизията. Те продадоха правата си и цялото си студио на Disney, които само до този момент са направили един сериал, два филма за Тор, два филма за Капитан Америка, три за Железния човек, два за Отмъстителите, един за Пазителите на галактиката (друг огромен фрайнчайз на Marvel, който предстои да видим през август) и това е само началото. Знам, че звучи като закана, след която няма връщане назад, но... зарибиш ли се веднъж, пускане няма. За сметка на това DC Comics все още правят нещастни, по-скоро посредствени опити да възродят вселената на своите супергерои и ако не броим Батман режисиран от Кристофър Нолан, те са онова, на което Нешка Робева вика “зеро“. Разбира се, не броим факта, че Marvel са се прецакали сами преди години, много преди идеята за перфектния сапунен сериал на кино и телевизия да им дойде до главата, и са продали правата си за Спайдърмен на Sony и за X-men на Fox. И макар сега те да си скубят косите от яд, единствените, които се кефят искрено са феновете и Стан Лий. Който, междудругото, не пропуска да се покаже във филмите по неговите комикси. Гледайте внимателно и ще го забележите винаги.

Като заключение мога само да кажа с ръка на сърцето, че култът към супергероите никога не е изчезвал. Те са като онова простичко правило, което гласи, че нищо във вселената не се губи, а просто сменя своя притежател. Така са днес и тези тук. Дали обичате супергерои или ги намирате за повърхностни хора облечени в чорапогащници, не е важно. Важно е онова, което те символизират и винаги са символизирали. И за да го кажа по-ясно, ще използвам цитат от новия Спайдърмен. Там Питър Паркър казва: „Не знам дали Спайдърмен е герой или не. Дори няма значение колко хора го смятат за велик и колко го заклеймяват. Знам едно, той дава надежда на хората. Надеждата, че един ден нещата могат да бъдат различни“. Ние имаме нужда от един супергерои точно сега. Затова, пуснете фенерите, надуйте сирените и устремете поглед към небето. Защото... „това не е ракета, това не е самолет, това е...“

Още по темата:

Penny Dreadful е сериал, който стартира на 11 май по телевизия Showtime. В него може да гледате великолепната Ева Грийн, Тимъти Далтън, Джош Хартнет и Били Пайпър. Направен по оригиналния вестник, сериалът проследява най-страшните чудовища и свърхестествени същества от литературата, като Франкенщайн, Дракула и Дориан Грей, във Викторианска Англия. Сега ако се чудите, дали комиксите са още живи, можем да кажем само: „Определено дааа!” Трейлърът на сериала също е тук, вижте го!

Трейлър:

* текстът е публикуван в webcafe.bg

Телевизия като на кино

Темата е повлияна от новата продукция на HBO и Cinemax – „Хирургът”. 

Стивън Содърбърг обърна гръб на киното, но пък показва, че все още обича телевизия, и може би затова се навива да направи кратък сериал за хирург, който работи в началото на XX век. В главната роля е Клайв Оуен, който се присъединява към съзвездието от личности, които смениха големия за малкия екран. Мога да кажа, с чиста съвест, че "Хирургът" е едно от най-добрите неща, които НВО са произвеждали в последно време. Бие го единствено "Истински детектив". Клайв Оуен блести като перла в центъра на историята, а леко бруталния натурализъм на медицината по онова време придава реализъм и онази острота, която само НВО си позволяват да показват на малкия екран. Няма смисъл да обяснявам как е сниман сериала. Той изглежда като кино, каквото прави Содърбърг, затова й го препоръчвам на всеки фен. Епизодите ще са общо 10, излъчването е до 10 октомври, а и шоуто вече е подновено за втори сезон!

За такива сериали е и темата по-долу! Ето го и моя топ списък със сериали, в които актьори от много високо равнище се съгласяват да играят в телевизия… Само че, не си представяйте „Дързост и красота”, а продукция от нивото на най-скъпото и добро кино.

Кула от карти – Кевин Спейси и Робин Райт играят главните роли в този политически трилър, в който Франк Ъндъруд вече си е изградил репутация на най-безкрупулния телевизионен злодей. Не се бъркайте! Сериалът е на едно от най-високите нива на политическия трилър и заслужава да се гледа от-до. Аз вече съм в очакване на трети сезон. Към това добавям, че Дейвид Финчър режисира част от епизодите.

Истински детектив – Матю Макконъхи и Уди Харълсън заемат двете централни роли на ченгета, които преследват сериен убиец в продължение на години. Първият сезон на трилър/драмата стана мега хит, а създателите му вече подготвят втори сезон, в който главните роли отново ще са поверени на звездни актьори.

Престъпна империя – Мартин Скорсезе режисира първи епизод и е продуцент на сериала, а Стив Бушеми играе превъзходно мафиот по време на сухия режим в Америка, който се занимава с контрабанда на алкохол. Носител на 2 Златни Глобуса и страшно много награди „Еми”, това е сериал, който никой не би искал да пропуска.

Мостът – Адаптация на датско/шведската продукция, този сериал убеждава Даян Крюгер на слезе на малък екран и да изиграе детектив Соня Крос. Нещо, което й се отдава прекрасно. Не трябва да подценяваме и Демиън Бичир, който й партнира великолепно. Ако шведското кино не е вашата „чаша чай”, както казват англичаните, то препоръчвам тази прекрасна адаптация на оригинала.

Фарго – Тази година излезе телевизионна версия на филма на братя Коен от 1996 година. Историята експлотира същата тема като от филма. Нищо неподозиращ продавач става част от измама, в която го набутва новодошъл измамник в града. Били Боб Торнтън и Мартин Фрийман играят главните роли тук. Великолепен!   

Зловеща семейна история – Един от най-добрите хорър сериали по телевизията в момента. Джесика Ланг и Кати Бейтс си партнират в това страхотно шоу. Всеки сезон разказва различна зловеща история и след като видяхме двете като вещици, е време да ги гледаме и участници във freak show. От този сезон!

Нови сериали с големи звезди

Extant – Холи Бери играе, Стивън Спилбърг продуцира. Действието се развива в близкото бъдеще, където жена космонавт прекарва 13 месеца на соло мисия в Космоса. Когато се прибира се оказва, че е бременна!? От кого, е загадката! Изключително добре направен сериал, който препоръчвам.

Как да ти се размине с убийство – Виола Дейвис от „Южнячки” влиза в ролята на топ адвокат, който води курс по наказателно право в един от най-престижните университети в Америка. Седем от нейните студенти успяват да станат стажанти във фирмата й, за да се борят за единственото място за реална работа. Драматичен, изпълнен с мистерии и лъжи, това ще е сериал от най-високо ниво. Все пак зад гърба му стои името на Шонда Раймс, създателката на „Скандал” и „Анатомията на Грей”. Стартът е на 25.09.

Заразата – В този сериал голямата звезда е Гилермо Дел Торо, който режисира трилогията си „Заразата” написана заедно с Чък Хоган. Историята разказва за вирус, който превръща хората в човекоядни зомбита и никой не може да се спаси. Докато група учени се опитват да намерят лек. Да, Дел Торо пише точно толкова добре, колкото и режисира.  

Ще спомена само още няколко шоута, в които големи звезди се снимат или появяват:

The Big C – Лора Лини играе жена болна от рак на гърдата. Великолепен сериал!

United States of Tara – Тони Колет, която подбира ролите си много внимателно, играе жена с много самоличности. Сценарист и създател на шоуто е Диабло Коди, която получи Оскар за сценарии през 2008-а за „Джуно”.

Damages или Щети – Глен Клоус играе безкруполен адвокат в Ню Йорк. Роля, за която има един Златен Глобус.

Борджиите – Джеръми Айрънс играе главната роля на Родрико Борджия просто великолепно. Роля, която го върна в А-листата на актьорите, където му е и мястото!

Luck – Дъстин Хофман играе в този сериал, който се концентрира около конни надбягвания и залагания. За съжаление, шоуто беше спряно едва след 1 сезон. Това не го прави по-лошо от останалите, разбира се.