Какво му е толкова специалното на Бенедикт Къмбърбач?

Eдин от най-добрите британски актьори в момента прави една от най-добрите роли на годината... Случайност? Не мисля. 

За първи път се „запознах” с Бенедикт Къмбърбач точно преди четири години, горе-долу по това време, когато любопитна да разбера защо, по дяволите, BBC праща Шерлок Холмс, който си живее честито и щастливо в Англия в началото на 20 век, в изключително забързания и, нека бъдем честни, неприятен 21 век!? Все пак любопитството беше по-силно и то надви яда ми. Оказа се, че положението не е толкова фатално, колкото си мислех, а точно обратното. Много актьори са играли най-великия литературен детектив на малкия и големия екран, но истината е, че изпълнението на Къмбърбач е едно от онези, които ще влязат в топ 10 на Шерлокхолмовците. Според историци и литературоведи, всяко поколение има своя Шерлок и този на нашите дни е именно русолявия британец с плътен глас.

Когато Стивън Мофат и Марк Гатис започват да търсят актьор за сериала си те имат много ясна идея какво трябва да представлява той и го намират много бързо. Преди тази роля Къмбърбач играе в доста британски продукции, но може би най-известната му около "Шерлок" е Parade’s End (Краят на парада – може да се гледа по HBO), който снима веднага след първи сезон на сериала за детектива, но уви, той все остава незабелязан от критиката и феновете. Самата аз съм го гледала в „Atonement”, но убийте ме, не го помня! Очевидно не съм единствената.

„Шерлок” е бумът на Къмбърбач и само два сезона по-късно сериалът изстрелва британеца, по онова време на 35 години, в небосклона на суперзвездите. Къмбърбач получава номинация за „Еми”, а тази година дори спечели наградата. Една от любимите ми случки с него е от снимачната площадка на „Шерлок”, Стивън Мофат я е разказвал много пъти. Когато BBC дават „зелена светлина” на сериала, Мофат и Гатис, които принципно снимат в Кардиф, Уелс, решават да направят няколко сцени в Лондон – при това да снимат истинската фасада на прочутата „Бейкър стрийт” 221В. Съответно те взимат Къмбърбач и Фрийман (Мартин, играе д-р Уотсън – засрами се, че не го знаеш!?) и снимат няколко сцени с тях. Година или две по-късно, когато сериалът вече е придобил статут на „култов”, Мофат, Гатис и техен колега гледат някакви сурови материали, които да включат в DVD-то. Третият човек попада на кадрите от Лондон и е шокиран. „Но това е Бенедикт!” – казва той. „Да, той е.” – отвръща Мофат. „Но как така той ходи свободно по улицата и никой не пищи около него и не се опитва да го хване за сакото или ръката!?” – шокиран е горкият човечец. Мофат и Гатис спокойно обясняват, че това е в началото на първи сезон и тогава никой още не е чувал за Бенедикт Къмбърбач. Само за сравнение ще кажа, че когато екипът започва да снима началото на трети сезон с прочутото падане на Шерлок Холмс след битката му с Мориарти (в книгата те падат във водопада Райхенбах, в сериала това се случва от покрива на една сграда), хората които гледат и снимат с телефоните си са толкова много, че екипът снима няколко варианта на сцената (как всъщност Шерлок Холмс пада от високо и оцелява въпреки всичко), за да не може материалите да бъдат пуснати в интернет година преди да излезе самият сериал.

След началото на „Шерлок” кариерата на Бенедикт Къмбърбач тръгва стремглаво нагоре и всички са наясно, че е само въпрос на време преди актьорът да покори върхът, който всички искат да покорят, защото направят ли го, значи, че са постигнали общо-взето всичко – и този връх е Холивуд. Всъщност бавното придвижване към това място вече е започнало за Къмбърбач – още когато актьорът участва в “Atonement” и “The other Boleyn girl”. Но очевидно на голямата публика й трябва повече време, за да забележи британеца. Но той вече е направил първите крачки.

Само година след като „Шерлок” излиза, Бенедикт снима още един филм номиниран за „Оскар” („Atonement” е първият)   - „Tinker Tailor Soldier Spy” в компанията на Гари Олдман и Колин Фърт (с първия и досега е приятел). Година по-късно излиза и лентата „War horse” на Стивън Спилбърг (отново номиниран за „Оскар”), където Къмбърбач играе една от главните роли заедно с Том Хидълстън – още един от британските актьор, на когото също му предстои да стане култов любимец на публиката.

Бенедикт Къмбърбач бавно, но сигурно, започва да прави своите все по-твърди набези към Холивуд. За да затвърди статуса си на готин актьор, който може да играе всичко, а може би и просто, за да зарадва феновете си, защото Къмбърбач не веднъж е казвал, че феновете са му важни, той приема да изиграе злодея в “Star Trek: Into the darkness” (роден е да играе злодеи той). И така, Бенедикт покорява комерсиалния Холивуд. За да затвърди още повече това, той приема и ролята на дракона Смог в „Хобит” (за чието изпълнение, освен че играе с гласа си, го прави и с лицето си, което пък е основата на лицето на Смог – загледай се, тези двамата наистина си приличат).

И така, комерсиалният Холивуд е в краката му, особено след излизането на сезон 3 на „Шерлок” и новината, че най-вероятно британецът ще изиграе доктор Стрейндж в новия филм от поредицата на Marvel. Новината не е официално потвърдена, но макар само да спекулирам в момент, почти убедена съм, че много фенове ще бъдат разстроени, ако това не се окаже истина. Тази година, Къмбърбач покори и некомерсиалния Холивуд и дори на успя да придаде един изключително приятен английски чар на историческите драми (последно го направи Колин Фърт с „Речта на краля”, но за съжаление тя не тръгна по кината у нас). От началото на 2015-а, от 2 януари, за да сме по-точни, по кината у нас тръгва „Игра на кодове” – историческа драма за живота на математика Алън Тюринг, чиято машина, с работното име Кристофър, успява да разбие кода на немската „Енигма” и по този начин да обърне хода на Втората Световна война. Говори се, че брилянтното изпълнение на Къмбърбач ще му донесе номинация за „Оскар”, а защо не и самата статуетка. Най-големите конкуренти на Бенедикт са младият британец Еди Редмейн, който играе физика Стивън Хокинг в драмата „Теория на всичко” и Майкъл Кийтън, който се завръща с гръм и трясък с титаничния „Birdman” на Иняриту. За справка, близо 6 години преди „Шерлок”, Къмбърбач също играе Хокинг в биографичен филм за гения и дори се среща няколко пъти с физика, за да успее да заучи тембъра му на говорене и тялото му, и самият той казва: „Когато се запознах с него си казах: та аз съм просто един глупав актьор. Как, за Бога, ще успея да изиграя този човек!” И въпреки това той го прави и изпълнението му е също толкова прецизно и брилянтно като това в останалите му роли.

Този месец Бенедикт е на корицата на „Time” на броя с под име „The Genius issue”. Не само защото играе Алън Тюринг, който се смята за прачичото на компютъра, а защото самият той като актьор е специален. Колко пък може да е специален ли? Предполагам, че ще разбереш като го гледаш в „Игра на кодове”.          

Снимки: Форум Филм България, PR, Tumblr

Какво научих от „Birdman”?

Ако имаш възможност да гледаш само един филм на „Киномания” тази година, увери се, че ще е този.

Алехандро Гонсалес Иняриту – мексикански режисьор, на който дължим ленти като „21 грама”, „Вавилон” и „Бютифул”, не е снимал филм от 4 години, като не броим две късометражки и един behind the scene. Това е дълъг период, особено за активен режисьор, но чакането си заслужава, защото Иняриту буквално избухва с „Birdman”.

Това пък е първата главна роля на Майкъл Кийтън от 6 години насам. Това е и най-трудният филм, който Кийтън снима по негови думи, лентата, която най-много се различава от онова, което той прави като актьор и персонаж, който е толкова различен от него, колкото са различни родното кино през 2014-а и това на Иняриту. Компания на Кийтън правя Едуард Нортън, Ема Стоун (родена е тя да играе капризни девойки без грам понятие за живота!), Зак Галифианакис, Наоми Уотс и с малки роли се появяват Ейми Раян и Линдзи Дънкан. (Като отявлен театрален критик, на която принадлежи една от любимите ми реплики в лентата: „Но вие забравяте едно нещо, господин Томпсън, вие не сте актьор, а най-обикновена холивудска знаменитост. Ето това е разликата!”)  

Някои смятат, че „Birdman” е отражение на кариерата на Кийтън, но истината е, че лентата е отражение на живота на всеки човек в даден момент. Историята в две думи разказва за актьор станал мега-звезда с ролята си на супергероя Birdman, който се опитва да избяга от това амплоа и да покаже, че може повече. Макар разорен, разведен, с истински разглезена досадница за дъщеря, депресиран и много нещастен, той решава да постави една от любимите си книги, адаптирани на пиеса и режисирани от него самия, на сцената на Бродуей. Колкото повече лентата с историята на персонажа на Кийтън и пиесата разиграна вътре напредват, толкова повече ти като зрител, и Кийтън като участник, стигате до едно и също заключение – „… че скапаната пиеса се превръща в едно странно отражение на шибания ми живот”.

Стилът на Иняриту е уникален, не само като разказ, но и като снимане. Той е направил филм, който изглежда сниман в един кадър (камерата се пуска и не спира да снима, само се мести от терен на терен, до самия край на лентата), по пример на Хичкок, който прави същото в далечната 1948-а с „Rope”. Разбира се, мексиканецът надминава британеца, но не това е важното. Когато Иняриту разказва на свои приятели как смята да снима „Birdman”, те отвръщат, че или е невъзможно или толкова трудно, че няма да успее с целия процес в срок. Но той успява и снима цялата лента за 30 дни. Стилът е толкова откачен, че Кийтън и Нортън решават да си направят бъзик с всички и да броят грешките на актьорите. Ема Стоун прави най-много, Зак Галифианакис – най-малко (защото e ейййй толкова голям!) Кийтън се навива да снима филма трудно, защото смята, че това преживяване ще бъде трудоемко и доста откачено, оказва се прав, Стоун, Нортън и Галифианакис се навиват да се снимат, заради Кийтън. Защото са го гледали в „Батман”, „Бийтълджус” и защото Кийтън просто е Кийтън, тоест мега голям.

И тук егото на актьора, на шута, на шоумена е поставено на преден план. Ако Кийтън играе иронично отражение на себе си – бивша мега-звезда, изиграла супергерой, която иска да се завърне към сериозното актьорство, то и Нортън прави същото – неговият персонаж е ненормален актьор, с който се работи трудно, който е избухлив, има гаден характер и както той се изразява: „само на сцената не съм фалшив.” Не случайно подимето на лентата е „Неочакваната добродетел на невежеството”, защото да не знаеш, да не можеш, да те е страх, да се чувстваш малък, незначителен, наранен, не достатъчно добър, не достатъчно млад, не достатъчно красив е окей. В този ред на мисли, любимата ми сцена е почти към финала, когато Кийтън тича само по бели гащи из улиците на Ню Йорк, докато хората го снимат с телефоните си и крещят: „Бърдмен, майната ти, нещастнико!”, защото се е заключил отвън на театъра, само по халат, за да изпуши една цигара. Но халатът е захванат във вратата, а неговата финална сцена в пиесата наближава и той трябва да измине 300 метра из най-претъпкания и претенциозен град на света само по бели гащи, за да влезе през централния вход, от където никой не го очаква. И той го прави. По бели гащи и със смешна фалшива перука на главата.

През цялото време Иняриту работи на ръба на действителността и онова, което се случва в главата на персонажа на Кийтън. Реалността и фантазията се сливат толкова умело, че дори ти, като зрител се бъркаш понякога. „Birdman” е крошето на Иняриту, в което модерната поп-култура e подложена на жесток сарказъм и същевременно играе една от най-важните роли. Седмица преди снимките да започнат Иняриту праща на актьорите снимка на френския артист Фелипе Петит, който изминава по въже разстоянието между двете кули на Международния търговски център в Ню Йорк през 1974-а, придружена с послание: „Хора, това е филмът, който правим. Ако паднем, значи сме се провалили.” Но те не падат, а летят и се приземяват плавно на върха, където им е мястото. Не е случайно, че „Birdman” откри фестивала във Венеция тази година и взе четири награди там. Няма и да е случайно ако го номинират за „Оскар”, пожелавам му го.

Защото това е филм за неудачниците. Не, той не ти казва, колко е готино да си неудачник, а ти казва, че въпреки, че не е гот е нормално. Всеки от нас е бил такъв в един период от живота си. И това е окей.