Най-доброто в киното за 2014-а

2014-а беше годината, в която беше вълнуващо да си кинофен. Някои добре забравени имена се завърнаха, имаше много тъжни и сърцераздирателни истории, получихме филм сниман в продължение на 11 години, няколко биографични истории, без този път да се прекалява с тях, добри шпионски трилъри, погледнахме в не толкова далечното и мрачно бъдеще, осъзнахме, че филмите за супергерои могат да бъдат направени добре, антиутопиите отново рулираха, както и Y&A литературата. Финчър, Иняриту, Кийтън, Макконъхи, Лорънс, Гиленхал, Уудли, Грийн, Нолан, Мъри и прочие бяха само част от имената, които направиха изминалата 2014-а толкова вълнуваща за шестото изкуство. Не всички имаха успехи, но мога смело да кажа, че доброто кино беше повече от лошото, поне за мен. Ето и една много лична и разнообразна класация на най-доброто в киното за 2014-а.

Съдията

С Робърт Дауни-Джуниър и Робърт Дювал

Робърт Дювал получи номинация за „Златен глобус” за ролята си на мрачен, строг, но справедлив, съдия и баща от малко градче в Америка. В случай, че някой има някакви съмнения дали да гледа този филм, нека да ги залича незабавно – „Съдията” е един от най-сърцераздирателните филми, които гледах тази година. Той е направен, изигран, написан и режисиран, така че умело да си играе с емоциите ти, без да прекалява никъде. Историята на отчужден син мастит адвокат, който се прибира в родния си град за погребението на майка си и се озовава в ситуация, в която трябва да защитава баща си, уважаван съдия в малкото градче, в дело за убийство, изобщо не е история за съдилища, нито за убийства. Това е история за човека, за семейството, за важните неща, за моралните и социалните норми и границите, които прекрачваме понякога. А кавърът на Уили Нелсън на „The Scientist” на финала на филма може и да ви накара да пуснете една сълза.

Пазители на галактиката

С Крис Прат, Зоуи Салдана, Брадли Купър, Вин Дизел, Дейв Батиста и Лий Пейс

Определено, с ръка на сърцето, мога да кажа, че това е най-добрият филм за супергерои, който съм гледала. Дълго време комикс индустрията се опитваше да влезе в добре направеното кино. Искаха да ги приемат като хора, които правят интересни истории, а не треторазрядни филми. „Пазители на галактиката” успя да направи точно това. Най-неизвестната група от вселената на Marvel се превърна във всеобщ любимец, а екипът на лентата влезе в класацията на The Hollywood reporter за Rule Breakers за 2014-а. Към това добавям само дребният факт, че Крис Прат свали огромно количество килограми и се превърна в героя на годината. Буквално.

Игра на кодове

С Бенедикт Кимбърбач, Кийра Найтли и Матю Гууд

2014-а беше годината на Бенедикт Къмбърбач и който твърди обратното, очевидно не е напускал пределите на Перник, за което го съжалявам искрено. 2015-а също ще бъде годината на странния британец. Бенедикт успя да покори Америка, да спечели огромна фен база и да се справи еднакво добре с ролите на Шерлок Холмс, суперзлодея Кан и известния математик Алън Тюринг. Именно за последния той получи номинация за „Златен глобус” и най-вероятно ще грабне и Оскар. Макар „Игра на кодове” да излиза у нас в началото на 2015-а, то той е филмът, който спечели място на Къмбърбач в А-редиците на най-добрите за 2014-а, и затова е редно да е в тази класация. От 2 януари всеки желаещ може да гледа драмата на кино и моят съвет е да не го пропускате.

Св. Винсънт

С Бил Мъри, Наоми Уотс, Мелиса Маккарти

Бил Мъри може да превърне дори и най-слабия филм в шедьовър, просто защото самият той е един вид такъв. „Св. Винсънт” определено не е слаб филм, но истината е, че без участието на Мъри и Маккарти, нямаше да бъде това, което е. В духа на „Мис Слънчице” и „Джуно”, този филм е независим, при това от любимия ми тип кино – достатъчно премерен за по-претенциозния зрител и същевременно достатъчно комерсиален, за да се хареса и на широката публика. Историята разказва за саркастичния циник Винсънт, ветеран от войната, който чука проститутки, не чисти, не работи, пие, пуши, залага и в комбинация с това става детегледачка на съседското хлапе. Един от трогателните и смешно-иронични филми на годината.

Вината в нашите звезди

С Шайлийн Уудли и Ансел Елгорт

Двама тийнейджъри умиращи от рак се срещат в група за раковоболни хлапета и се влюбват. Драмата, адаптация по книгата на най-продавания автор у нас за 2014-а – Джон Грийн, може да бъде разказан само с едно изречение. И на всеки, на който го кажа и го препоръчам ме гледа така, все едно съм хванала рядка болест, за чието лечение ми се налага да ми премахнат носа и аз охотно съм казала „да”. „Вината в нашите звезди” е много повече от това, и както книгата ме хвана за гърлото през онова горещо лято на 2013-а, същото се случи и с филма тази година. Участието на Джон Грийн, който контролира всичко, което се прави по негов текст е за очевидно и слава на Бога за това. А изпълненията на Шайлийн Уудли (на която предричам блестящо бъдеще) и Ансел Елгорт могат да ви разплачат без майтап.  

Не казвай сбогом

С Бен Афлек, Розамънд Пайк, Нийл Патрик Харис

Когато тази година представях „Не казвай сбогом” някакъв роден кинокритик ми каза, че последните филми на Дейвид Финчър били адски слаби. Може би е имал предвид „Зодиака” и „Странният случай с Бенджамин Бътън”, защото аз го изгледах скептично като казах, че „Момичето с драконовата татуировка”, „Социална мрежа” и „Игра на карти” са всичко друго, но не и слаби. Това важи с пълна сила и за „Не казвай сбогом” – адаптация по трилъра на Джилиан Флин. Искам само да кажа, че Джилиан работи и като сценарист на филм и това ясно си личи, предвид, че е една от най-добре направените адаптации по книга, която съм гледала в последните години. Много хора не харесаха историята на Ник и Ейми, привидно щастлива семейна двойка, до петата им годишнина, когато Ейми изчезва, а Ник е обвинен в предполагаемото й убийство. Една от причините със сигурност е шокиращият и неочакван финал, за който Флин казва: „Много хора не харесаха финала на книгата, защото смятат, че доброто непременно трябва да победи, а злото да бъде наказано. Но уви, в живота не става така.” Дали животът е пълен с психопати и социопати, които са готови да те задушат, не знам. Истината е, че това е най-добрият трилър за 2014-а според мен , а Афлек и Пайк са във вихъра си, което пък напомня дразнещия факт, че Бен Афлек беше пренебрегнат на „Златните глобуси” тази година. Защо още не ми е ясно.

Интерстелар

С Матю Макконъхи, Ан Хатауей, Джесика Частейн, Майкъл Кейн

Мога да кажа само едно нещо за sci-fi трилъра на Кристофър Нолан и то е, че той е епичен. Матю Макконъхи  е в топ форма и Нолан го използва по най-добрия начин. Историята за недалечното бъдеще, в което Земята е изчерпала ресурсите си и човечеството е принудено да търси друга планета, за да оцелее е голяма, безгранична, тъжна, почти реална и донякъде плашеща. Един от най-добрите филми на годината, в който всеки който обича физиката и Космоса ще намери много неща, над които да помисли.

Гранд хотел Будапеща

С Ралф Файнс, Тилда Суинтън, Ейдриън Броуди

Уес Андерсън прави филми които приличат на къпкейкове – те са цветни, вкусни, умни, шумни, странни, любими. В поредната шантава история Андерсън събира гигантски актьорски състав, за да разкаже странната история на един хотел, един хотелиер, една убита старица, голямо наследство и една открадната картина. Всеки, който още не е гледал най-доброто на Андерсън до момента, е редно да го види, за да разбере нещо важно – киното е направено, за да ни забавлява и развлича, и когато някой обича нещо, то той е свободен да го прави, както му харесва и това винаги си личи.

Бърдмен

С Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Ема Стоун, Зак Галифианакис, Наоми Уотс

Иняриту прави най-добрия си филм до момента именно с „Бърдмен”, а Кийтън е неудържим в ролята на бивша суперзвезда, която се опитва да докаже на хората, че още го бива като актьор. За мен „Бърдмен” е най-доброто, което киното през 2014-а може да предложи и неговият екип го знае. Сниман като в един кадър, това е филмът, който ти показва, че всеки е неудачник в един момент от живота си, всеки бива мразен, осмиван, унизяван и възхваляван. И това не е лошо, а е в реда на нещата. Кийтън пък прави завръщането си в Холивуд в своята топ форма, с много самоирония, сарказъм и сериозна подготовка. И както самият Иняриту казва на екипа щом започват снимките на „Бърдмен” – „Хора, това е филмът, който правим. Ако паднем, значи сме се провалили.”, след като преди това им праща снимка на Филипе Петит – малкият французин, който изминава по въже разстоянието между двете кули на Международния търговски център в Ню Йорк през 1974-а. Лентата трябва да излезе у нас в началото на 2015-а и всеки, който се е чувствал неудачник поне веднъж в живота си е редно да го види. Да, това е крушето на Иняриту и то те уцелва точно в слънчевия сплит.     

Спасяването на господин Банкс

С Том Ханк и Ема Томпсън

Макар да излезе в ранното начало на тази година и да беше номиниран за награди през 2013-а, „Спасяването на господин Банкс” е филм на 2014-а, поне за мен. Историята представя краткия период, в който Памела Травърс се среща с Уолт Дисни, за да говори с него за евентуалната адаптация на „Мери Попинз”. Сблъсъкът на тези два свята е епична за Холивуд и се помни и до днес. При това представя по един много ярък начин защо писателите не обичат да дават книгите си за филмиране, и защо Дж. К. Роулинг и Джон Грийн са толкова придирчиви стане ли въпрос за адаптация по техни романи. Историята за филмирането на най-известната бавачка в света прелива в историята на малката Памела Травърс и срещата й с истинската Мери Попинз. Това е филм за нещата, които са ни близки, нещата, които обичаме, за връзката ни със семейството и за нещата, за които трябва да отстояваме какво и да ни казват другите. Хората ме гледат скептично, когато им препоръчам „Спасяването на господин Банкс”, но аз не спирам да го правя, защото това е първият филм, който ме разплака през 2014-а.

И тъй като не мога да напиша всички филми, които съм харесала тази година, ето един кратък списък на още добри заглавия, които смятам, че никой киноман няма да съжалява, че е гледал:

Завръщане на първия отмъстител

Лего филмът

Най-търсеният човек

Begin again

Ловец на лисици

Лешояда