Писмо до любимия

Скъпи, пиша ти това писмо, за да ти кажа, че това е краят. И не краят, както може би ти си го представяш, като „край”, в който се преместваш в друг град и толкова, а „край” като да отидеш на едно по-добро място. Мястото, на което смятам да те пратя аз.

 

Дълго обмислях как точно да го направя, дали да те отровя или просто да използвам нож… Не, скъпи, не можеш да се спасиш. Дори сега, когато четеш това, предварително, знай, че си обречен. Преди обаче да докарам нещата до край бих искала заедно да си припомним най-добрите ни моменти. Сещаш се, като в онзи миг, в който животът ти минава като на лента. Последният миг. Аз ще го удължа за теб, скъпи, ще го направя по-дълъг и по-приятен. Чети внимателно. Не искам да пропуснеш нищо.

Спомням си студения ден, в който се запознахме. Аз бях облечена в любимото си червено палто, а ти носеше онези очила, които те правят толкова секси. Беше нахакан. Как му казваха хората там, на Запад… Cocky! Точно така. Ето такъв беше ти. Нахален и секси. Спомням си, че аз те свалих, колкото и да отричаш в момента и да твърдиш, че ти си ме забелязал пръв, но, скъпи, това е една измислена лъжа. Очите ти дори не се спряха на мен първия път. Просто минаха по мен.

Всяко момиче иска да е специално. Като в роман. Иска да срещне перфектния мъж и той да се влюби лудо в нея. А той, да има очи само за нея. Но ние знаем, че това не се случва така, нали, скъпи! Ние знаем, че ако искаш да живееш в роман, трябва да си го напишеш сама. Затова и аз ти пиша това писмо. Използвай го като роман. Нашият роман. Аз така ще направя.

Отне ми дълго време, много пропилени нощи и дни в мислене и търсене на правилните думи и дрехи, но в крайна сметка ти ме забеляза. Мен. Невзрачната. И нашата игра на котка и мишка бавно започна. Ти се правеше, че не забелязваш леката мека плът, която се появи, около корема ми. А аз, начинът по който си търкаше крачолите там горе, когато се виждахме с моите колежки от университета. Ти се правеше, че не се дразниш на циничното ми чувство за хумор, а аз на отегчения ти поглед, когато някои от приятелите ми разказваше виц, в който не присъстват псувни, цици или обелка от банан. Ти се правеше, че харесваш любовни филми, а аз, че не забелязвам как само говориш за книги, позиции, времена, но никога не се задълбочаваш в тях. Защото не знаеше нищо.

Винаги съм живяла в страх, че ще свърша като клише, но никога не съм вярвала искрено, че животът ми реално ще се превърне в такова. Човек си мечтае да живее като на филм. Аз и ти живяхме точно така, скъпи. В един скапан филм, носител на „Златна малинка”. Теб ще те играе Адам Сандлър, мен – най-вероятно Дрю Баримор, ако не намерят някоя по-грозна и по-дебела. Такъв е животът предполагам.   

Знаеш ли кой е любимият ми момент от нашата лична пародия? Сещаш се. Знам, че се сещаш. Помисли добре… Перфектният партньор ли каза? Точно така. Спомням си, че някой, който мразех от твоите приятели, повдигна тази тема. Ти каза, как беше… Не искам да се объркам, искам да те цитирам правилно… Да. „Перфектната жена има големи цици и задник като лукче. Защо като лукче? Защото ти се иска да се разплачеш като щастливо дете, когато го видиш.” Смях в залата. Тъп израз на моето лице. И моят отговор - „Мъжете не могат да разберат, че нечетящи хора не ме интересуват.” Тишина. Изразът на лицето ти обаче, безценен. Защото макар другите да не знаеха, скъпи, аз знаех твоята малка мръсна тайна. Ти беше тъп като галош. Красив, но искрено тъп, без никакви амбиции за подобряване на капацитета. Но обичаше да звучиш умно. В началото си мислех, че прекарваш онези безсънни дълги нощи пред компютъра, за да си чатиш с мацки. Няма лошо. И аз го правех понякога. Или, за да гледаш порно, а после на спокойствие да „удариш една в банята”. Нали така му казвахте вие момчетата, а след това се заливахте от смях. Представи си учудването ми, когато разбрах, че всъщност ти търсиш и четеш съкратени версии на известни класически творби. Като онези, които учениците ползват, когато трябва да пишат тема или есе, но нещо не им се чете Достоевски. Дълго се смях, когато разбрах.  

Някъде по онова време реших, че не можем да продължаваме така, нали, мили мой? Нашият бавен и болезнен танц трябваше да свърши. Чак по-късно разбрах, че и ти си решил същото. Може би малко по-късно от мен, но не е ли сладко, че мислим в синхрон. Трябваше обаче да се досетя, че ти няма да имаш същото търпение като мен. Нищо. Аз не ти се сърдя.

Не ти се разсърдих, дори когато онази нощ влетя в къщата, метна ме на пода и просто пусна куршум в главата ми. Трябваше да се досетя, че не е някоя поредна игричка след като беше облечен толкова странно. Ех, the joke is on me предполагам. Но ти трябва да знаеш, че женската интуиция е най-големият плюс на жените, заедно с циците и многобройния оргазъм… Защото аз усещах, че нещо наближава, скъпи. Усещах го навсякъде по тялото си. Беше като сърбеж. Като онзи неприятен сърбеж, който имах след едно чукане с теб… От къде можех да знам, че си навирал безценната си пишка в дупката на краставата Сю (сега знаеш, че не я наричахме така случайно). Е, усещането е общо-взето същото. Знам, че ще ме разбереш, нали имаше същия проблем.

Затова, докато четеш това писмо, знай, че моят план отдавна е задействам и избягване от него няма. В деня, в който надупчи великолепния ми мозък – най-красивата част от моето тяло, аз отидох до пощата и пуснах това писмо до теб, три месеца по-късно, то трябваше да се достави. Но как тогава съм знаела, че смяташ да ме гръмнеш (буквално)!? Ааааа, чудиш се, нали? Предполагам, тъй като сме на финала, няма защо да го крия, нали? Защото, мили мой, открих плана. Беше си го записал в някакъв продънен тефтер, който, за твое добро, се надявам да си изгорил. Чак ме напушва смях. Отначало помислих, че това е някакъв бъзик, когато обаче осъзнах, че е истина, действах като светкавица. А ти ми се подиграваше, че съм била бавна!

Докато четеш това, мили мой, арсенът бавно се разтваря в организма ти. Не се притеснявай, ще се случи бавно, преценила съм го точно, за да можеш да прочетеш писмото ми докрай. Не ни казват медицински сестри напразно. В деня, в който разбрах, че планираш да ме убиеш и да се измъкнеш, задействах плана си, който бях замисляла месеци. Защото, ако досега не си схванал, скъпи, то и аз планирах да те убия. Но ти ме изпревари. Ха-ха.

Аз, за разлика от теб, реших да действам по-хуманно. Разбираш ли, сложих малки дози арсен във всички неща, които обичаш. Бисквити, супи, бульони, дори в шибаното ти миризливо кафе. Прецених дозите много внимателно, никой не иска да умре бързо, нали, най-малкото пък аз искам това за теб. Така ще можеш да се насладиш на последните си три месеца със спомена за мен, докато повръщаш в тоалетната. Не, не се озъртай като изплашена мишка. Арсен има във всяко нещо в къщата. Поръсих малко и в колата ти, за да съм сигурна, че ще поемаш нужното количество всеки ден.

Можеш дори да провериш в любимия си Google как точно действа арсенът и да прецениш, колко ти остава. Но според моите изчисления и онова, което знам за теб, бих казала, не повече от 3 до 5 часа. Но не се притеснявай, скъпи мой, една от тайните на арсена е, че успява да запази тялото на мъртвеца като ново. Та нали затова мечтаеше цял живот, да си красив. Сега можеш да бъдеш такъв и в смъртта си, аз се погрижих. Ще ми благодариш по-късно.

Скъпи мой, пиша ти това писмо, за да ти кажа, че краят е близо, а аз ще те чакам от другата страна… Завинаги, мили мой, завинаги. Знай, че животът оттатък съществува и онова, което ми направи няма да ти се размине. Ще те очаквам, любов моя. Очаквай ме и ти. Сигурна съм, ще бъде прекрасно.