Равносметка

Ето че още една година изтече. Дойде времето да тръгнем по нов път, да имаме нови цели и да ни занимават нови емоции. Не е ли краят на всяка година именно затова? Не че нещо ще се промени. Почти е сигурно, че няма, но хората обичат да си мислят, че това ще се случи. Така че, остави ги! Защото за някои хора това в действително се случва. Но ти и аз никога не успяваме да се вредим в този малък процент, нали, любими?

Хората така обичат да си правят планове, да градят бъдещето, все едно то е едно дълго и протяжно понятие, което никога не свършва. Все има още време, все още има място, нужди, всичко… Дойде ли краят на годината хората обаче си дават сметка, че плановете им за мината година не са изпълнили напълно. Замитат старите си желания под килима, наплюнчват молива и ето ти, написват чисто нови.

Хората обичат да правят разбор и сметка на изминалото време и с идеята, че градят ново бъдеще, да правят планове за предстоящото. Спомням си статуса на един приятел след появата на изключително неприятните клипчета за края на годината във фейсбук. Той беше написал: „И какво стана, фейсбук събра тука две снимки и ето ти годината. Толкова ли нищо не се е случило!?” Ми, може и да се е случило, но не било чак толкова забележително, колкото всеки очаква. Но пък има едно правило, което непрекъснато ти нашепва, че важните, изключителните моменти, хора и места се помнят дълго. Значи щом ти не ги помниш, или страдаш от амнезия, което е малко вероятно или те просто не са се случили… И се омърлушваш. Затова като наближи новата година и човек се втурва да се изкара по-интересен, по-динамичен, по-свеж, по-swag… като хипстър на плажа (ще ме прощаваш за сравнението, скъпи).

Дали е от времето, от датата, от зимата, от снега… Хората обичат да си правят равносметка, нали? Да почват и спират разни неща. Бързо да забравят какво е било преди и да се концентрират с жаден поглед към „ще бъде”. Но ние, хората, така обичаме равносметките и плановете. Не можем да живеем без тях, иначе как ще ми обясниш, че първият смартфон беше такъв, защото имаше органайзер!?

Така че, следвайки традицията, ето какво значимо се случи през изминалата година за мен: имаше протести, Бойко го преизбраха, посетих Португалия, една приятелка роди, за една бройка да фалирам и да си продам колата, за да си платя тока, дупките в София рязко се увеличиха, селяните също, осъзнах, че искам да живея в Лондон, че Hozier е супер, че не искам да нося панталони... Равносметките те карат да се връщаш в близкото бъдеще, за да запомниш няколко момента в живота си и да обобщиш, макар вътрешният ти глас да ти нашепва, че това няма как да стане. Как може да сведеш една година в няколко точки и подточки, независимо колко дълги. Дори и с тирета.

По този повод, винаги съм се шокирала когато започна да чета за живота на някой човек в Уикипедия. Роден там и там, завършил там, тия родители, връзка с този и онзи, това изпял, това изиграл, това написал, ей тогава умрял. Точка. Как някой успява да обобщи живота на един човек само в няколко абзаца. Това ли е неговата равносметка? Не е ли тъпо това…

Хората обаче обичат равносметките. Те им миришат на нови контрабандни дънки по време на комунизма (от чичо Слави, дет оня ден се върна от Германията), на гланцирана хартия и нова книга. Хората обичат и първите числа и новите дати. Защо иначе ще отбелязват така шумно последните числа? Ще става ли нещо ново, то непременно трябва да е на първо число, в новата година или най-малкото в понеделник, защото не върви да започнеш диета или спирането на цигарите от сряда, камо ли в неделя… Неделя е ден за тъпкане, не за гладуване. Да не говорим за сряда.

В една книга (или беше филм) чух историята на една жена, която всяка нова година си правела списък с неща, които иска да постигне през предстоящата година. Съответно отваряла този от предната година, за да види какво е успяла да изпълни. Процентите на успеваемост винаги се въртели между 3 до 5%. Разказвайки тази история на група приятели, един от тях ме попита при такива цифри дали си заслужава изобщо да се правят списъци и си поставяш някакви цели. Погледнах го тъпо. (Както гледаше онзи леопард в зоологическата градина, когато някакво омазано дете му викаше: „Пис, пис, пис, ела да ти дам сладолед, коте.”) Чак от списъци няма нужда, но от цели – винаги. Може да не правиш равносметка накрая, скъпи, но винаги имай цели. Иначе как ще наредим сред онези 10% от човечеството, което е направило нещо?

Ето ти една равносметка и цел, над която да помислиш – тази година не успя да се вредиш, затова направи го за следващата.   

Снимки: justgirlywishes.tumblr.com