„Люси“: Бесон и Йохансон - неочаквано добра комбинация

Мога да пиша много за филмите на Люк Бесон. Като се започне от „Леон“, който, макар да е правен в далечната 1994-а, когато Натали Портман е едва на 13, и досега си остава върхът в кариерата на французина. Може да минем и през френския „Такси“ (всичките му части) и да стигнем чак до първия опит на Бесон да прави детско анимационно кино с „Артур и Минимоите“. (Доколко успешен, все още не мога да преценя.) Истината е, че ако Бесон беше спрял да снима всеки път, когато някой се изкаже лошо за негов филм, значи никога нямаше да видим ленти като „Петият елемент“, третата част на „Такси“, „Никита“ и „Твърде лично“.

Същото можем да кажем и за Скарлет Йохансон. От малко момиченце, което има третостепенна роля в изключително слабия „Сам вкъщи 3“, тя се превърна в новата любимка на Уди Алън и изключително успешната човешка версия на Черната вдовица от комиксите на Marvel. Дали Скарлет Йохансон се е превърнала в екшън героиня? Не, не мисля, и всеки, който е гледал последния „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“ и сега „Люси“ знае това. Дали е добра актриса? Да, такава е. От „Изгубени в превода“ през „Любовната песен на Боби Лонг“ до всички филми на Алън с нейно участие (моят любим и досега си остава „Scoop”, въпреки че за „Мач Пойнт“ тя има номинация за „Златен глобус“), Скарлет просто е добра в това, което прави.

„Люси“ е четвъртата и последна лента с участието на Йохансон за тази година. В нея блондинката влиза в ролята на Люси (роля, която първоначално е предложена на Анджелина Джоли, но когато видите филма, ще разберете защо в крайна сметка отива при Скарлет), млада жена, която живее в Тайланд и която е прецакана, буквално, от своето гадже да внесе куфар в голяма бизнес сграда и да го предаде на мистериозния кореец мистър Джанг. След като убиват приятелят пред очите й, и след няколко визуални аналогии, в които ни става ясно, че Люси е попаднала в капан и няма да се измъкне, става ясно, че мистър Джанг иска да пусне из цяла Европа и Азия нов вид наркотик. За целта му трябват мулета и едно от тях е злощастната Люси. След като тя е упоена, разрязана, дрогата е пъхната в корема й и пак е зашита, Люси попада на тайланците, които трябва да извадят пакетчето от нея, но вместо това те я пребиват и то се къса в организма й. В резултат на което огромно количество дрога влиза директно в кръвта й. Вместо да умре, както се очаква, дрогата помага на Люси да отключи потенциала на мозъка си и да се превърне в първия човек, който ще достигне 100% мозъчна активност. Тук във филма плавно се включва Морган Фрийман, като проф. Норман, който изнася лекция за мозъчния потенциал на човека. Само с 10% ние сме постигнали страшно много и с изключение на делфините, които използват 20% от мозъка си и затова общуват помежду си с вълни и усещат другите по този начин, ние сме единственият вид на планетата с такъв огромен потенциал. Докато на много разбираем език проф. Норман обяснява какво би се случило с човешкото тяло, ако то вдигне процентите от 10 нагоре, зрителят вижда нагледно всичко това изиграно достойно от Скарлет Йохансон. След кратка вендета, спиране на наркотика от пазара и прочие пуцане, Люси и професорът се срещат, за да може тя да предаде огромния си потенциал и наученото на останалата част от човечеството. Нейният начин да остане безсмъртна. Защото, както самият Морган Фрийман казва във филма: „Една клетка има два избора – да стане безсмъртна или да се размножи. Ако средата, около нея е неблагоприятна, то клетката винаги избира безсмъртието.“ И не го разбирайте в буквален смисъл, а в по-философски. Маскиран като екшън, „Люси“ умело борави със спекулациите за човешкия мозъчен потенциал и какво би станало, ако нашият мозък се пробуди на 100%. Ще ви подскажа – не е онова, което очаквате.

„Люси“ е по кината от днес. Препоръчвам!